Стресът e често срещано състояние при пациенти, страдащи от необратимо увреждане на зрението в следствие на заболявания на ретината и очния нерв или при мозъчни увреждания. Той може да се прояви под формата на безпокойство и нервно напрежение, а в по-тежки случаи и като депресия и социална изолация. Съществува ли обаче обратна зависимост между стреса и намалението на зрението? Ново проучване, публикувано в официалното издание на Европейската Асоциация за предиктивна, превантивна и персонализирана медицина (European Association for Predictive, Preventive, and Personalized Medicine) сочи, че стресът, освен последица, може да бъде и основен фактор за възникване и задълбочаване на зрителни проблеми.
„Непрекъснатият стрес и повишените нива на кортизола оказват негативно влияние върху окото и мозъка, поради дисбаланс на автономната нервна система (симпатикова) и съдовата регулация“, заяви водещият автор Бернхард Сабел от университета Ото фон Геррике в Магдебург, Германия. Изследователският екип също установи, че повишеното вътреочно налягане, ендотелната дисфункция и възпалението са някои от последиците от стреса, причинявайки допълнителни увреждания.
Въпреки, че стресът е известен рисков фактор, все още не е широко приета ролята му като причина за развитието и прогресията на някои очни заболявания. Проучването се основава на изчерпателен анализ на публикувани изследвания и клинични проучвания за връзката между стреса и очните заболявания като глаукома и оптична невропатия. Авторите установяват, че стресът е освен следствие от намалено зрение при зрителни увреждания, така и причина за възникването им. Така се създава омагьосан кръг, в който първоначалната загуба на зрение предизвиква стрес, който ускорява загубата на зрение, повишавайки нивата на стрес и т.н.
Техники за преодоляване на стреса при лечението на очни заболявания
Тази нова психосоматична перспектива може да има отражение върху клиничната практика. На първо място авторите на проучването отбелязват, че техниките за намаляване на стреса и релаксация (медитация, автогенно обучение, обучение по управление на стреса, психотерапия и др.) трябва да се препоръчват не само като допълнение към традиционното лечение на очните заболявания, но и като превантивни мерки за намаляване на прогресията на загуба на зрението. Използване на по-позитивен подход от лекаря при разговор с пациента и обсъждане на заболяването му също има важно значение.
Съпътстващи анти-стрес терапии като мозъчна стимулация, релаксация, управление на безпокойството и социална подкрепа противодействат на стреса и водят до релаксация чрез ребалансиране на вегетативната нервна система за намаляване на симпатиковата и увеличаване на парасимпатична активност. Тези методи са използвани успешно заедно с терапии за увеличаване на притока на кръв към окото, като по този начин се увеличава възможността за възстановяване на зрението, добавиха изследователите.
Според авторите на проучването, анти-стрес терапиите могат да намерят по-широко приложение в лечението на очните заболявания, за да се прекъсне порочният цикъл на стреса и прогресиращата загуба на зрение. Въпреки това са необходими допълнителни проучвания, за да се уточни конкретната роля на стреса при различните очни заболявания и да се определи ефикасността на различните анти-стрес терапии за превенция и лечение на очните заболявания.