ОЧНИ ДИАГНОСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
В очна клиника „Акад. Пашев“ се извършват всички видове очни изследвания за ранна и точна диагностика на очните заболявания, съобразена с водещите световни стандарти и методи. Клиниката разполага със съвременна диагностична апаратура за по-прецизен диагностичен процес.
Изследване на зрителна острота
Рутиннo изследване способността на окото да различава детайли на далечна и близка дистанция с помощта на специални зрителни таблици. Таблиците съдържат редове от цифри и/или символи с различна форма и големина, които нормално виждащо око разпознава от определено разстояние. По това кой ред от таблицата вижда изследвания се определя и неговата зрителна острота. Изследват се двете очи поотделно, след което двете едновременно, първоначално без, след което със съответната оптична корекция.
Компютърно изследване на рефракцията
Компютърно измерване на пречупвателната сила на окото.
Компютърна периметрия
Метод за изследване на зрителното поле. Извършва се на апарат периметър, който представлява куха полусфера. Изследваният сяда срещу апарата, поставя главата си в подбрадника и с окото което ще бъде изследвано фиксира неподвижно фиксационната точка в центъра. Другото око е затворено. В продължение на 10 – 15 минути от различни посоки се проецират тест – обекти. Изследваният трябва да съобщава момента на появата им с натискането на специален бутон. Тест обектите могат да бъдат с разична големина и цвят, подвижни и неподвижни, в зависимост от вида периметрия. Изобразяването става чрез числови стойности или сиво – черна скала. Периметрията намира широко приложние при диагностициране и проследяване на глаукома, заболявания на зрителните пътища, тумори и др.
Оптична кохерентна томография (ОСТ)
Оптичната кохерентна томография (т.нар. очен скенер) представлява неинвазивно изследване за диагностика на очни заболявания на предния и задния очен сегмент. OCT е изключително прецизен метод на образна диагностика с много висока резолюция на изображенията в реално време, което позволява откриването и на най-малките изменения в очните структури и навременното лечение на много заболявания на ретината, макулата и зрителния нерв.
Флуресцеинова ангиография (ФА)
Флуресцеиновата ангиография (ФА) е необходимо допълнително изследване за разпознаване и доказване на съдовата патология на ретината. ФА се извършва като във венозната система на пациента се инжектира контрастно вещество (флуоресцеин) и след това, на определени периоди от време, се правят снимки, които дават представа за състоянието на очното дъно. Флуресцеиновата ангиография позволява точна диагностика на диабетна ретинопатия, макулна дегенерация, свързана с възрастта, съдови инциденти на ретината, травми и други очни заболявания.
Дигитална фотодокументация на преден очен сегмент и очно дъно
Чрез серия от снимки на предния очен сегмент и очното дъно във времето е възможно да се извърши точно проследяване динамиката в протичането на дадено заболяване и оценка на ефекта от проведеното лечение.
Кератометрия
Метод за измерване пречупвателната способност на роговицата и нейната кривина в двата основни меридиана – вертикален и хоризонтален. Едно от основните изследвания при изчислението на диоптричната сила на изкуствената вътреочна леща, която се имплантира при операция за катаракта.
Пахиметрия
Измерване дебелината на роговицата. Важно изследване за точното изчисляване на вътреочното налягане при диагностиката на глаукомата
Екзофталмометрия
Mетод за измерване изпъкналостта на очните ябълки. Използва се специален уред – екзофталмометър на Хертел или проста линийка. Измерва се разстоянието между външния орбитен ръб и най-изпъкналата част на роговицата. Различни заболявания могат да доведат до хлътване на очната ябълка по-навътре в орбитата (енофталм) или нейното изпъкване напред (екзофталм). Екзофталмометрията е особено важна при оценка на евентуално очно засягане при болести на щитовидната жлеза като хипотиреоидизъм и тиреоидит на Хашимото.
Скиаскопия
Скиаскопията е обективен метод за изследване на цялостната рефракция на окото, посредством търсене вида и промените на зеничната сянка. Изследването се извършва в тъмна стая с помощта на електрически скиаскоп и набор от скиаскопични скали, като зеницата на окото е предварително разширена. Лекарят застава на разстояние 1 метър от пациента. При осветяване със скиаскопа се получава просветляване и зеницата придобива червеникав цвят. При придвижване на скиаскопа по ръба на зеницата се получава сянка, която с помощта на скиаскопичните скали се неутрализира до момента в който червената зеница стане изведнъж черна.
Биомикроскопия
Биомикроскопията е вид изследване на очите, при което се получава картина in vivo на състоянието на предните отдели на окото — клепачи, конюнктива, склера, роговица и леща. При поставяне на допълнителна леща може да се наблюдава и очното дъно. Към биомикроскопа е възможно да се монтира и апланационен тонометър за изследване на очното налягане по Голдман. Чрез специален уред, наречен гониоскоп и с помощта на биомикроскопа, може да се огледа и състоянието на предно-камерния ъгъл.
Апаратът за това изследване се нарича биомикроскоп или още щпалт лампа. Уредът се състои от бинокуларен микроскоп и осветително тяло. При биомикроскопията се използват феномените на отражение, пречупване и разсейване на светлината, при което прозрачните очни среди от невидими стават видими.
Офталмоскопия
Офталмоскопията е обективен метод за изследване на очното дъно (стъкловидно тяло, ретина, зрителен нерв, макула) . Тя бива два вида- директна и индиректна офталмоскопии. Директната офталмоскопия дава по- голямо увеличение, но с нея се оглежда по- малък участък от очното дъно и не се използва стереозрението, поради което трудно се локализират наблюдаваните структури в дълбочина. Докато при индиректната офталмоскопия увеличението е по- малко, но се оглежда значително по- голяма част от очното дъно. Офталмоскопията е задължителна част от очния преглед. Използва се за диагностициране и проследяване на промените в очното дъно при заболявания като глаукома, диабетна ретинопатия, увеити, отлепване на ретина, макулна дегенерация и др.
Тонометрия
Тонометрията е метод за измерване на вътреочното налягане. Нормалното вътреочно налягане се движи в границите на 11,0 -21,0 mmHg. Има два основни метода за измерване на вътреочното налягане:
Тонометрията служи основно за диагностициране на глаукома.
Изследване на цветното зрение
Изследване способността на окото да различава различните цветове. Най- чести са смущенията във възприемането на зеления цвят, следват смущенията за червения цвят и най- редки са тези за синьо- виолетовия цвят. Методите за изследване на цветното зрение биват пигментни и спектрални. При пигментите методи най- често се използват цветните таблици на Ишихара Рабкин. Тези таблици са изградени от картинки с цветни кръгчета с еднакъв цветен тон и различна яркост и наситеност, оформящи цифра или фигура и друга фигура или цифра, която е изградена от кръгчета с еднаква яркост и наситеност, но различен цветен тон. При нормално цветно зрение се вижда фигурата, оформена от еднаквите по цветен тон кръгчета. При нарушения в цветоусещането, нар. дисхроматопсии, се възприемат фигурите, изградени от кръгчета с еднаква яркост и наситеност, без да се отчита техният цветен тон. Спектралните методи за изследване на цветното зрение (аномалоскопия) са по- точни, но се използват при научни изследвания, с експертна цел.
Ехография
Ехографията е метод, който се прилага рутинно в очната практика при патология на очната ябълка и орбитата. Окото е подходящ обект за ултразвуково изследване поради повърхностното си разположение, лесен достъп, относително малки размери и наличие на структури с различна плътност, които добре контрастират помежду си. В основата на ехографското изследване са феномените на прав и обратен пиезоелектрични ефекти.
Методи на ехографията:
Гониоскопия
Изследване структурите в предния камерен ъгъл на окото чрез специална контактна леща. През камерния ъгъл се извършва оттичането на вътреочната течност. Промените в него водят до затруднения на тази функция и имат ключова роля при някои видове глаукома.