Диабетна ретинопатия е усложнение на диабета, което засяга очите. Причинява се от увреждане на кръвоносните съдове на ретината. Диабетната ретинопатия може да се развие при хора с диабет тип 1 и тип 2. Давността на диабета, високото кръвно налягане и лошия контрол на кръвната захар са основните рискови фактори за възникването и прогресията на това заболяване. Веднъж започнали, диабетните промени прогресират. Единственият начин да бъдат спрени уврежданията на окото, са редовните прегледи, ангиографии на очното дъно (цветни снимки) и при нужда- обработка на ретината с лазер, чието действие цели подтискането на разрастването на нови, патологични съдове и по-нататъшните усложнения.

Диабетната ретинопатия протича в два стадия – непролиферативна диабетна ретинопатия (ранни изменения) и пролиферативна диабетна ретинопатия (напреднал стадии). В пролиферативната фаза настъпва оток на ретината поради увреждане на стените на съдовете и пропускане на течност в ретината. Когато тези процеси настъпят в областта на макулата (централната част на ретината) възниква диабетен макулен оток, причиняващ значително увреждане на зрението и дори загуба на централно зрение. Диабетния макулен оток може да е съпроводен и от макулна исхемия – състояние, при което кръвонаосните съдове са блокирани и кръвта не може да достигне макулата. Вседствие настъпва загуба на зрителни клетки и неоваскуларизация -неконтролиран растеж на нови, непълноценни, кръвоносни съдове в ретината, характерен за напредналата фаза на диабетната ретинопатия – т.нар. пролиферативна деабетна ретинопатия. Новообразуваните кръносони съдове са с несъвършенна стена и често предизвикват кръвоизливи в стъкловидното тяло или в ретината. Разрастването им е възможно да предизвика и тракционно отлепване на ретината.

Друг тежък проблем свързан неоваскуларизацията е разрастването на кръвоносни съдове към предната част на окото. В тези случай се блокира нормалния отток на вътреочна течност, повишаване на вътреочно налягане до много високи стойности, вторична неоваскуларна глаукома и атрофия на зрителния нерв.

Диабетът (захарната болест) засяга всички органи в човешкото тяло, включително и окото. Ето защо се налагат редовни профилактични прегледи от очен лекар, още в момента на откриването на диабета при възрастни хора и след пубертета при деца, с цел да се открият навреме първите промени.

Симптомите на диабетната ретинопатия в ранните стадии на заболяването са незабележими – леко влошаване на зрението, преходно замъгляване. С напредване на патологичните промени в ретината е възможно да се наблюдават плаващи мътнини, замъгляване на зрението, влошаване на нощното зрение, тъмни или светли петна в зрителното поле. Без лечение, диабетната ретинопатия може да доведе до пълна загуба на зрението.

Диагнозата „диабетна ретинопатия“ се поставя от специалист-офталмолог след извършване на подробен очен преглед с разширяване на зрението. При наличие на диабетни промени в окото се препоръчна извършването на оптична кохерентна томография (очен скенер) за изследване на дебелината на макулата. Съдовите изменения се изследват чрез флуоресцеинова ангиография или ангио-оптична кохерентна томография.

Лечението на очните усложнения на диабета зависи от вида и стадия на заболяването и е насочено към забавяне или спиране на развитието на патологичните промените в ретината. В началните стадии на диабетната ретинопатия не е необходимо специфично очно лечение. Добрият контрол на кръвната захар и кръвното налягане може да забави развитието на заболяването. Особено важни са редовните ежегодни очни прегледи при специалист за проследяване на очните промени и предприемането на навременно лечение при необходимост.

Съвременното лечение на диабетна ретинопатия се осъществява с интравитреално приложение на лекарства-инхибитори на васкуларен ендотелен растежен фактор (anti-VEGF препарати). Тяхното приложение намалява диабетния макулен оток и подобряват зрителната острота при по-голямата част от пациентите. При малка част от пациентите, резистентни към  anti-VEGF се прилагат кортикостероидни препрати.

В определени случай може да се наложи лазерно лечение на диабетната ретинопатия. При пациенти с непролиферативна диабетна ретинопатия лазерната фотокоагулация се прилага в определени зони на ретината с цел спиране на по-нататъшното влошаване на състоянието. При напреднал стадии на диабетна ретинопатия се прилага лазертерапия на цялата ретина – панретинална лазер коагулация. Извършва се на няколко сеанса и води до спиране на растежа на нови кръвоносни съдове, подтискане на неоваскуларизациите (новообразуваните съдове) и намаляване на риска от тежка загуба на зрението.

Тежките форми на пролиферативната диабетна ретинопатия с наличие на новообразувани съдове по цялата ретина и кръвоизлив в стъкловидното тяло, налагат извършването на витректомия в комбинация с лазерно лечение.