Зрението е едно от най-ценните ни сетива. С напредването на възрастта рискът от различни очни заболявания се увеличава. В интервюто си за предаването Академия Здравитал на телевизия Евроком д-р Калина Рачева – специалист офталмолог и очен хирург в Специализирана очна болница „Акад. Пашев“, обръща внимание на три от най-често срещаните и значими причини за влошаване на зрението – катарактата, глаукомата и макулната дегенерация, и възможностите за тяхното лечение и превенция.
Катарактата – проблем, който може да бъде отстранен.
Катарактата, позната като „перде“, представлява помътняване на естествената леща на окото. Зрението постепенно се замъглява, цветовете могат да изглеждат по-бледи, а виждането при слаба светлина или през нощта да стане по-трудно.
Сред факторите, свързани с развитието на катаракта, са възрастта, продължителното излагане на ултравиолетово излъчване и някои придружаващи заболявания. Редовните очни прегледи позволяват тя да бъде открита и проследявана навреме, както и да се изключат други заболявания, които могат да застрашат зрението.
Лечението на катаракта е единствено оперативно. Операция обикновено се обсъжда, когато влошеното зрение започне да затруднява дейности като четене или шофиране.
Съвременното хирургично лечение на катаракта е бърза и ефективна процедура, при която помътнялата естествена леща се отстранява с ултразвук и се заменя с изкуствена вътреочна леща. При неусложнена операция и липса на придружаваща патология прогнозата обикновено е много добра – зрението започва да се подобрява още през първите дни след операцията, а окончателното стабилизиране настъпва за около един месец.
Отстраняването на катарактата е свързано и с намаляване на нуждата от очила след операцията, или дори с пълното им премахване.
Наличието на катаракта не означава автоматично, че тя е единствената причина за лошото зрение.
Преди да се пристъпи към операция на катарактата е изключително важно да се оцени състоянието на всички очни структури. При пациенти с диабет, високо кръвно налягане или други системни заболявания намаляването на зрението може да се дължи освен на помътняването на лещата и на заболявания на ретината или зрителния нерв. В такива случай е важен въпросът до колко намаленото зрение се дължи на катарактата и до колко – на съпътстващите заболявания. Отговорността на лекаря при такива пациенти е особено голяма и не се свежда единствено до извършването на катаракталната хирургия. Необходимо е да се да се обсъди обстойно състоянието на окото, включително какви са реалистично очакванията за изхода от операцията на катарактата, и да се изготви цялостен план за лечение.
Глаукома – „Тихият крадец на зрението“.
Докато катарактата в голяма степен е оптичен очен проблем, който може да бъде отстранен хирургично, глаукомата е свързана с увреждане на зрителния нерв. Заболяването е особено коварно с това, че в началните си стадии често няма ясно изразени симптоми. Постепенното намаляване на периферното зрение може дълго време да остане незабелязано, но с прогресията си глаукомата може да доведе до необратима загуба на зрение.
Пациентите с глаукома не трябва да разчитат единствено на усещането, че „виждат добре“! Най-важното е ранното откриване и редовното проследяване.
Въпреки , че глаукомата се свързва предимно с повишени стойности на вътреочното налягане, тя може да настъпи и при стойности, които се считат за нормални. Диагнозата се поставя въз основа на задълбочен очен преглед и допълнителни изследвания. Те са необходими за цялостна оценка на окото и зрението – състояние и структура на зрителния нерв и ретината, зрителното поле, рисковите фактори, промяната на показателите във времето и др., а не само по стойностите на очното налягане.
Лечението на глаукомата има за цел да спре или забави прогресирането на заболяването. В зависимост от конкретния случай могат да се използват очни капки, лазерни процедури и хирургично лечение. Медикаментозното лечение с капки има за цел да понижи вътреочното налягане. Лазерното лечение при глаукома също може да бъде част от стратегията за контрол на вътреочното налягане при определени пациенти. В случаите, когато е невъзможно да се постигне задоволително понижение на вътреочното налягане или заболяването продължи да прогресира, може да се наложи хирургия при глаукома, чиято цел е да се запази максимално останалото зрение.
Макулна дегенерация – заплаха за централното зрение.
Макулна дегенерация засяга макулата – централната част на ретината, която осигурява острото и детайлно зрение. Хората с макулната дегенерация изпитват затруднения при четенето, разпознаването на лица и виждането на фини детайли.
Съществуват различни форми на заболяването. Особено внимание изисква влажната форма, тъй като тя може да прогресира по-бързо. Съвременното лечение на влажната макулна дегенерация включва инжекционно вътреочно приложение на anti-VEGF медикаменти. Те потискат патологичните съдови промени в ретината. Лечението не е еднократно и изисква спазване на определен терапевтичен протокол и редовно проследяване.
При определени пациенти и стадии на сухата форма на макулна дегенерация могат да имат място специални хранителни формули. Важно е обаче да се знае, че приемът на витамини не е универсално лечение на макулната дегенерация. Преди започване на подобна терапия е необходимо офталмолог да определи точния вид и стадий на заболяването.
Профилактиката остава ключова!
Общото между трите заболявания е значението на ранната диагностика. Катарактата може да бъде успешно отстранена хирургично. Глаукомата може да причини необратима загуба на зрение. Някои форми на макулна дегенерация изискват навременно лечение и продължително проследяване за запазване на зрението.
Грижата за очите е част от грижата за общото здраве. Профилактичния офталмологичен преглед не бива да се пропуска, а при оплаквания – не трябва да се отлага до момента, в който зрението осезаемо се влоши. Ранното откриване, правилното лечение и редовното проследяване дават най-добрия шанс за по-дълго запазване на доброто зрение.
Запишете час за очен преглед при оплаквания или в случай, че симптомите не отшумяват. Нашият екип е на разположение за консултация и професионална оценка на състоянието.